Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са

...
Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са
Коментари Харесай

Българският прибор на борда на ЕкзоМарс направи оценка на радиационния риск за астронавтите, които някой ден ще полетят към Марс

Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана задача към Марс, ще са изложени на най-малко 60% от общия радиационен предел, който е предложен за тяхната кариера. Този резултат бе показан тази седмица на Европейския планетарен теоретичен конгрес, който се организира в Берлин, Германия. 

Българският уред “Люлин-МО ”, който лети прикачен към научния комплекс “ФРЕНД ” на руско-европейската задача “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, събира данни за радиационната конюнктура от изстрелването на задачата през 2016 година и това продължава до ден сегашен. До този миг са получени резултати от шестмесечното пътешестване към Марс, както и от околомарсианската орбита след идването. 

“Един от главните фактори при планирането и проектирането на дълготрайна пилотирана задача към Марс е съображението за радиационния риск ”, оповестява Йорданка Семкова от Българска академия на науките и водещ академик на инструмента “Люлин-МО ”. “Радиационните дози, насъбрани от астронавтите в междупланетното пространство, биха били няколкостотин пъти по-големи от дозите, насъбрани от хората за същия интервал на Земята, и няколко пъти по-големи от дозите на астронавтите и космонавтите, работещи на “Международната галактическа станция ”. Нашите резултати демонстрират, че самото странствуване би осигурило доста значително излагане на астронавтите към радиация ”.

Резултатите загатват, че по време на едно шестмесечно странствуване към Червената планета плюс още шест месеца връщане към Земята, един астронавт би бил изложен на най-малко 60% от общия радиационен дозов предел, който се предлага за цялата му кариера. 

Получените данни са в положително единодушие с тези от марсохода “Кюриосити ” по време на неговото пътешестване към Марс през 2011-2012 година и с други детектори на частици, които понастоящем се намират в космоса. Вземайки поради и другите слънчеви условия, тези данни ще се употребяват да се потвърдят моделите за радиационната конюнктура и да се направи преценка на радиационния риск на екипажите, които ще вземат участие в бъдещи проучвателен задачи.

Друг български уред, наименуван “Люлин-МЛ ”, ще бъде изстрелян през 2020 година в границите на втория стадий на стратегия “ЕкзоМарс ”. След като задачата дойде през 2021 година, родният инструмент ще мери радиационната конюнктура на самата повърхнина на Марс. 

Инфо: ЕКА

 

Източник: cosmos.1.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР